Табела черна в мрака пак блести
алея страшна на изгубени души
Град потънал в мъка и позор
сърца обречени да бъдат във затвор

Мъглата бледосива пак играе си със мрака
танцуват те отново "танца на тъгата"
и сеят само ужас, мъка, страх
надеждата последна превръщат те във прах

Небето синъо вече, одушник за душите
реката черна пак, напълнена с сълзите
На всички тези алчни, клети хора
немощни и слаби, потънали в умора

И пейките самотни на себе си говорят
за теми пак безсмислени започват те да спорят
дърветата със клони отново се галят
духове и сенки полето обикалят......